Аз съм една българска жена и в моята природа е да помагам на хората, да им нося любов, нежност и утеха. Да им показвам пътя там, където не го виждат. Да служа с любов. Дълъг път изминах да позная себе си, да открия и приема дарбата си и да я превърна в служене.

Името ми е Детелина и съм от Варна. Живяла съм до морето почти през целия си живот.

Винаги съм се прекланяла пред красотата, но не като самоцел, а като философия и начин на съществуване. Около истински красивия човек има едно поле на любов и светлина.

Създадох този крем и вложих в него цялата любов, мъдрост и красота, която чувствам в сърцето си. Любовта, която усещам е дошла при мен от рода на майка ми, дошли тук през далечната 1945 година – преселници от Беломорска Тракия.

Мъдростта, която имам – от бащиния ми род, дошли от едно село в полите на Мадара, където се роди идеята за крема, там дойдоха съставките, лечебните му свойства и името „Две Българки“, посветено на гъркинята Олга и нейната приятелка Йожен от Ксанти.

Олга спасила Йожен от арменския геноцид, Йожен избягала в България и двете загубили следите си.

После и Олга дошла тук и се намерили някак случайно, доколкото това изобщо е възможно да се случи случайно.

Гъркинята и арменката избрали България за свой дом, избрали да са българки. Така любовта и мъдростта се свързват и създават красотата. Още ги виждам двете как стоят в малката схлупена стаичка в старата ни къща на ул. „Веслец“, пият турско кафе и си говорят на гръцки. Йожен се разплаква и Олга става и я прегръща с цялата любов на света. Някои неща са си просто същите и в мазето на къщата в Ксанти и в малката схлупена стаичка във Варна.

Така любовта пътува през поколенията и държавите.